Постинг
11.01.2013 20:19 -
Истината за полтъргайстите - 4
Светогледа, който ни представиха
Отгледани като пълни атеисти, поне аз и сестра ми имахме слаба престава от каквито и да са религии. Баща ми е завършил психология и е преподавал философия, а предвид начетеността и на майка ми, трябва да са били сравнително запознати с възгледите поне на християнството за вселената. Но при мен и сестра ми не беше така. Вярвахме на всичко, което ни казваха извънземните, а преди това бяхме чували само за еволюционното развитие на живота на земята.
Зная, че веднъж извънземните са обяснявали как точно се е зародил животът на земята, но този „урок” съм го пропуснал поради отсъствие. В общи линии, житейският кръговрат на земята бил свързан с две други планети – Соларис и Кенис. Щом човек умре, съществували две възможности – ако е имал големи постижения като човек, след смъртта си се раждал на Соларис. Ако е нямал – се прераждал. Щом починел полтъргайст на Соларис, се раждал като човек на земята, който задължително трябвало да притежава по-изявени способности, а понякога (или често) – свръхестествени. Същото се случвало и с животните, но за тях планетата е Кенис. Ние имахме контакт с полтъргайсти и от тази планета.
Според необикновените ни гости, Бог не съществува! Те твърдяха, че най-развитата форма на живот е тази на извънземните от диамантената планета. Както едни държави са по-развити от други в различни отношения, така и жителите на Диамантената планета са били по-развити от населяващите другите планети. Бях пропуснал и неформалния „урок” за това кой е бил Христос, но понеже разговорите бяха “черно на бяло” върху тетрадки, които пазихме, веднъж започнах да пиша някаква приказка или стихотворение и в тетрадката случайно прочетох поне отговорите за това кой е бил Исус Христос. Едни от извънземните се наричаха метаморфи. Тяхната отличителна способност беше да заемат всякаква форма и да могат да изглеждат като всякакво същество – човешко, животинско и т. н. Според теорията им, веднъж един метаморф се преобразил като старец (и явно е вършел чудеса или необичайни дела) и са го хванали и убили. Изумително е колко зле сме познавали историята за Исус Христос, но предвид нашите познания, историята изглеждаше правдоподобна.
Разочарованието – разкриване на другото лице на нашите ,,помощници”
Спомням си, докато все още учех за изпита, с който щях да приключа и четвърти клас, трябваше да научавам много уроци на ден. Веднъж, явно поради преумората, един урок ми се оказа проблемен и аз се разплаках, при това плачех в продължение на няколко часа. Извънземните започнаха да ме утешават с това каква неописуема помощ ме чака от тяхна страна за в бъдеще, но в този момент аз се изумих, макар да не показах това. Казваха ни, че те могат да четат мислите ни и аз бях сигурен, че знаят и защо плача, но разбрах според утехите им, че смятат, че плача понеже според тях сестра ми постига повече и я чака по-добро бъдеще. А аз като обикновено деветгодишно дете плачех просто затова, че положих много усилия, а не можах да си науча урока. Не, че и това, за което те ми говореха не ми беше проблем, особено в този момент, но си спомням, че техните думи никак не ме утешаваха. Осъзнах, че те явно не са толкова могъщи, че да разбират мислите и чувствата ми. Не бяха толкова могъщи, че да могат да ме утешат в мъката ми. Последваха обаче и още доста наши разочарования от тях, много по-значителни.
Живот в психоза и неосъзнат терор
Моето изтощение достигна до краен предел и почнах да отказвам извършването на нещата, заръчани ми от извънземните. Ако до един момент усещахме сякаш само добро от извънземните, постепенно нещата започнаха да се променят. Докато „гостите” ни заявяваха единствено положителни намерения и действия, постепенно започнахме да усещаме и обратното, но без да ги обвиняваме. Всички вкъщи станахме нервни и често си повишавахме тон или дори крещяхме един на друг, без видима причина. Веднъж сестра ми беше със силно главоболие през целия ден. Това не бе нещо ненормално, но обяснението на основния полтъргайст, с когото говорихме - Еми, беше, че майка ми е взела енергия от сестра ми и я е прехвърлила на кучето ни – Роко, което живееше на двора. Между другото и за него, и за едната от двете ни котки, преди това Еми ни уверяваше, че са били полтъргайсти. За това действие с прехвърляне на енергия даже назова специален термин – „да чепенечиш” - означаващ „да вземеш енергията от един и да я дадеш на друг”. Това главоболие на сестра ми отново се появи, но за по-продължителен период – една или две седмици. Този път обаче никой не е „чепенечил”, а причината била друга – извънземните създавали в мозъка на сестра ми нещо, което щяло да й увеличи способностите й или по-скоро като че ли трябваше да улесни възможностите да комуникират чрез нея. В началото целият контакт с извънземните беше с писане. Основно чрез сестра ми, понякога и чрез майка ми (особено в тези дни, когато сестра ми боледуваше). Случваше се с почукване или скърцане по някой мебел или стена, но по-рядко, понеже трябваше да отговарят само с „да” и „не”. Впоследствие, обаче, сестра ми започна да вижда видения и да чува гласове. Основно все още говорихме с онези странни пришълци чрез писане, но и тези неща бяха средство за комуникация. Също майка ми и баща ми на моменти виждаха видения и чуваха гласове. Веднъж се свърза с нас едно извънземно, което изцяло говореше чрез гласа на сестра ми. Когато ни се представи, няколко минути говореше чрез гласа на сестра ми, но после се налагаше да й кажем какво е казала, понеже не помнеше нищо. Всичките тези нови начини на комуникация уж ни харесваха, но явно на моменти ни плашеха. Веднъж майка ми си беше легнала вечерта на отворен прозорец до нея. Стаята й беше на втория етаж. Изведнъж до прозореца видяла нещо като спирала, в центъра на която имало голямо око, което я гледало. Това не беше ненормална форма за някое от многото видове извънземни, които се свързваха с нас, но майка ми доста се уплаши. На следващата нощ, без да е сънувала, видяла във видение как нейната майка, спяща по това време на долния етаж, разтревожено тичала по стълбите нагоре и я викала. Когато майка ми слязла да види какво става, баба ми спокойно си спяла. В последствие майка ми пожела да спи вече само на включено осветление. Много скоро всички останали искахме същото. При нас вечерно време почти нямахме стая без запалена лампа. Дори не можехме да обясним от какво точно се страхуваме, но всички все повече се напрягахме и изнервяхме. Една вечер майка ми споделила на баща ми, че й иде да се самоубие. Неочаквано за нея, той й отвърнал със същото желание. Единствено мисълта, че имат две деца, за които трябва да се грижат, ги е възпирала, но не е известно колко време щяха да издържат.
следва...
Живот в психоза и неосъзнат терор
Моето изтощение достигна до краен предел и почнах да отказвам извършването на нещата, заръчани ми от извънземните. Ако до един момент усещахме сякаш само добро от извънземните, постепенно нещата започнаха да се променят. Докато „гостите” ни заявяваха единствено положителни намерения и действия, постепенно започнахме да усещаме и обратното, но без да ги обвиняваме. Всички вкъщи станахме нервни и често си повишавахме тон или дори крещяхме един на друг, без видима причина. Веднъж сестра ми беше със силно главоболие през целия ден. Това не бе нещо ненормално, но обяснението на основния полтъргайст, с когото говорихме - Еми, беше, че майка ми е взела енергия от сестра ми и я е прехвърлила на кучето ни – Роко, което живееше на двора. Между другото и за него, и за едната от двете ни котки, преди това Еми ни уверяваше, че са били полтъргайсти. За това действие с прехвърляне на енергия даже назова специален термин – „да чепенечиш” - означаващ „да вземеш енергията от един и да я дадеш на друг”. Това главоболие на сестра ми отново се появи, но за по-продължителен период – една или две седмици. Този път обаче никой не е „чепенечил”, а причината била друга – извънземните създавали в мозъка на сестра ми нещо, което щяло да й увеличи способностите й или по-скоро като че ли трябваше да улесни възможностите да комуникират чрез нея. В началото целият контакт с извънземните беше с писане. Основно чрез сестра ми, понякога и чрез майка ми (особено в тези дни, когато сестра ми боледуваше). Случваше се с почукване или скърцане по някой мебел или стена, но по-рядко, понеже трябваше да отговарят само с „да” и „не”. Впоследствие, обаче, сестра ми започна да вижда видения и да чува гласове. Основно все още говорихме с онези странни пришълци чрез писане, но и тези неща бяха средство за комуникация. Също майка ми и баща ми на моменти виждаха видения и чуваха гласове. Веднъж се свърза с нас едно извънземно, което изцяло говореше чрез гласа на сестра ми. Когато ни се представи, няколко минути говореше чрез гласа на сестра ми, но после се налагаше да й кажем какво е казала, понеже не помнеше нищо. Всичките тези нови начини на комуникация уж ни харесваха, но явно на моменти ни плашеха. Веднъж майка ми си беше легнала вечерта на отворен прозорец до нея. Стаята й беше на втория етаж. Изведнъж до прозореца видяла нещо като спирала, в центъра на която имало голямо око, което я гледало. Това не беше ненормална форма за някое от многото видове извънземни, които се свързваха с нас, но майка ми доста се уплаши. На следващата нощ, без да е сънувала, видяла във видение как нейната майка, спяща по това време на долния етаж, разтревожено тичала по стълбите нагоре и я викала. Когато майка ми слязла да види какво става, баба ми спокойно си спяла. В последствие майка ми пожела да спи вече само на включено осветление. Много скоро всички останали искахме същото. При нас вечерно време почти нямахме стая без запалена лампа. Дори не можехме да обясним от какво точно се страхуваме, но всички все повече се напрягахме и изнервяхме. Една вечер майка ми споделила на баща ми, че й иде да се самоубие. Неочаквано за нея, той й отвърнал със същото желание. Единствено мисълта, че имат две деца, за които трябва да се грижат, ги е възпирала, но не е известно колко време щяха да издържат.
следва...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
