Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2012 12:10 - Господ, лъжец или луд?
Автор: casadi Категория: Други   
Прочетен: 1925 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Кой е Твореца?


"След една лекция за значението на вярата в Христос човек от публиката се обърна към говорещия и запита припряно: "Кому са нужни всички тези приказки за Христос? Не мога ли да отида направо при Бог? Какво толкова важно има в Исус?"

На този въпрос може да се отговори по много начини, но в основни линии отговорът би бил следният: Не можем да говорим за Бог и да Го разделяме от Исус Христос, защото ясно се казва, че Исус Христос е Бог. Поне за тези, които Го признават за Бог.

 

 

Исус не беше
просто един човек,
нито дори
най-великият сред хората --
Той беше Бог.

 

В началото на евангелието си апостол Йоан пише: "В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог."(1)   Йоан казва, че всичко беше сътворено от Него и че Исус Христос е вечният израз на Божията мисъл, Божието Слово, което беше у Бога и което е Бог.

Не само Йоан беше убеден в това. Павел също пише: "Който е образ на невидимия Бог."(2)

И Марк вярваше в това. Той започва евангелието си с Йоан Кръстител, чието служение беше да подготви хората за идването на Христос. Той свързва с Йоан Кръстител едно древно пророчество от Исайя, което говори за "Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя за Господа." Марк отъждествява Господа, за когото Йоан устрои пътя, с Исус от Назарет.(3)   Новозаветните автори са напълно единодушни: Исус Христос не беше просто един човек, нито дори най-великият сред хората -- Той беше Бог!

 

Юдейската представа за Бог

 

Някои неправилно отхвърлят това твърдение като присъщо на непросветените хора от древността, живеещи в свят на легенди и митове. Тези, които казват, че новозаветните автори просто са взели някаква актуална митологична идея и са я пригодили за Исус, пренебрегват един много важен факт - новозаветните автори са юдеи.

Те не са римляни или гърци, възпитани в духа на митовете и легендите, а са монотеисти със свято и високо мнение за Бог. Те са били поучавани, че Бог е трансцендентен - т.е. Той стои толкова високо над света, който е сътворил, че е съвършено различен от него. Той е толкова свят и далечен, че никога не би слязъл на земята, за да стане част от Своето творение. Идеята, че Бог може да стане човек, е богохулство в очите на юдеите.

 

Исус каза:
"Който не почита Сина,
не почита Отца,
Който Го е пратил."

 

Новозаветните автори никога нямаше да повярват, че Исус е Бог в плът, освен ако... Освен ако доказателството не е било толкова убедително, че да не са могли да го отрекат. Тогава от къде се взе идеята за божествеността на Христос? Най-просто казано, идеята, че Исус е Бог, дойде от Самия Исус.

 

Равен на Бог

 

Скептиците са известни с това, че според тях Исус никога не е казвал, че е Бог. Ако непредубедено прочетем Новия завет, ще открием, че тези, които отричат божествеността на Исус, заблуждават сами себе си. По много начини и възможно най-ясно Исус заявява, че държи пълно равенство с Бог. (Този факт не доказва, че убеждението на новозаветните автори е било основателно. По-скоро той представя феномен, на който всеки непредубеден човек е длъжен да намери обяснение.)

Исус поучаваше, че само Бог е достоен за доверието на хората и все пак ги насърчваше да вярват в Него. "Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото той е изпратил." (4)

 

Той напомняше на хората, че първата и най-голяма заповед е да възлюбят Бог с цялото си сърце, ум и сила, (5) но в същото време предявяваше правото си върху най-дълбоката любов на човека: "Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде мой ученик." (6)

Той осъждаше гордостта и призо- ваваше хората да се смиряват. Постоянно говореше за това, че е отделен от чове- чеството. Той казваше: "Хората са гладни, а Аз съм хлябът на живота.(7) Хората ходят в тъмнина, но Аз съм светлината на света.(8) Хората са болни, но Аз съм лекарят на лекарите, който идва, за да ги изцели.(9) Хората са отрудени и обременени, но Аз ще ги успокоя.(10) Хората са като овце, но Аз съм добрият пастир, който дава живота Си за тях.(11)

Исус заявяваше: "Писано е, "На Господа твоя Бог да се кланяш и само Нему да служиш"".(12)

В същото време приемаше поклонение от страна на хората. След възкресението Си, Той се появи на учениците си, когато Тома не беше с тях. Когато новината за Господа стигна до Тома, той каза, че ще повярва само ако види раните Му и тури ръка в ребрата Му.

Осем дена по-късно Исус отново се появи. Тома мигновено падна в краката Му и каза: "Господ мой и Бог мой!" Интересното тук е, че Исус не го упрекна за това, че Го нарича Господ и Бог, а за това, че не го беше разбрал по-рано.(13)

Нека разгледаме два пасажа от Новия завет, в които твърденията на Исус са ясни и непогрешими. В Йоана 5 се говори за чудото на изцеляване на болния в къпалнята на Витесда. Това стана в съботен ден, когато юдейският закон забраняваше да се изцелява. И така, в резултат на това чудо, Исус си имаше неприятности с религиозните власти.

 

Чудеса

 

Исус каза на религиозните юдеи, "Отец Ми работи до сега, и Аз работя" (ст.17). В светлината на юдейското мислене по онова време това твърдение е забележително. Въпреки че на човек беше забранено да работи в събота, юдеите разбираха, че Божията дейност никога не спира. Дори в събота сезоните се сменяха, слънцето изгряваше и залязваше, валеше дъжд, посевите растяха. И така Исус казваше: "Аз имам право да върша чудеса в събота толкова, колкото и Бог има право да работи на този ден."

Юдеите много добре разбраха това. Те веднага забелязаха, че с това твърдение Той поставяше Себе Си над закона и наравно с Този, който даде закона. "За това юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога свой Отец, и така правеше себе си равен на Бога" (ст. 18).

Исус продължи да говори, като че ли това, което каза, не бе достатъчно: "Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от самосебе си нищо, освен това, което вижда да върши Отец" (ст. 19). В този стих Исус твърди, че е всемогъщ. Той ни казва, че може да извърши това, което Отец върши. "...Отец люби Сина, и му показва все що върши сам; ще му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие. Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тия, които иска" (ст. 20,21). Целият живот е в Негови ръце! "Защото Отец ми не съди никого, но е дал на Сина да съди всички." (ст.22) Цялата съдба е в Негови ръце!

Кулминационният момент е в стих 23: "...за да почитат всички Сина както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който го е пратил." Този, който казва, че Исус е бил наистина велик човек, но все пак само човек, трябва да прочете този стих. Всеки, който казва, че Исус е бил просто по-близо до Бог, отколкото другите хора, също трябва да прочете този стих. Такива повърхностни обяснения за личността на Христос не подхождат на невероятните слова на Исус: "Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил!" Ако това не са думи на божество, тогава е трудно да разберем каво се опитва да каже Исус.

 

Вечно съществуващ

 

В осма глава на евангелието от Йоана още веднъж виждаме Исус в конфликт с религиозните власти. Те твърдяха, че имат правилно взаимоотношение с Бог, понеже бяха физически наследници на Авраам -- човека, когото Бог избра да бъде основател и глава на юдейската нация.

Исус им изтъкна факта, че ако наистина са деца на Авраам в духовен смисъл, щяха да бъдат като Авраам и да слушат Божиите думи. Според Исус това, че те отказваха да Го слушат, доказваше, че всъщност не са като баща си Авраам.

Исус им го каза по много интересен начин, който отново съдържаше твърдението, че е равен на Бог: "А понеже аз говоря истината, вие не ми вярвате. Кой от вас доказва и ме провинява в грях? Но ако говоря истината, защо не ми вярвате? Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие за това не слушате, защото не сте от Бога" (Йоан 8:45-47).

Когато Исус ги обвини, че не приемат думите Му, за кои думи ставаше въпрос? Това са думите, които Исус говори, т.е. Исус казваше, че Неговите слова са Божии слова.

Към края на главата Исус говори вече толкова дръзко, че властниците се опитват да отнемат живота Му. "Баща ви Авраам се възхищаваше, че ще да види моя ден; и видя го, и се зарадва. Юдеите му рекоха: петдесет години още нямаш, и Авраама ли си видял?" (ст.56,57). (Авраам умира много столетия преди това.) "Исус им рече: Истина, истина ви казвам, преди да се е родил Авраам, АЗ СЪМ" (ст. 58).

Първото очевидно нещо в това твърдение е, че Исус каза, че е съществувал още преди да се роди Авраам; но тук намираме и нещо много по-важно от това. В Стария завет, когато Бог се показа на Моисей в горящия храст и му каза да се върне в Египет, за да освободи израилтяните от робството и да ги заведе в обещаната земя, Моисей попита Господа: "Ето, когато отида при израиляните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат, какво му е името? що да им кажа? И Бог рече на Мойсея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на Израиляните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас" (Изход 3:13,14). Аз Съм, беше едно от великите свети имена на Бог в Стария завет.

Така че, когато Исус каза на групата юдеи, които добре познаваха Стария завет, "преди да се роди Авраам, Аз Съм", имайки предвид Себе Си, какво си помислиха те? Несъмнено разбраха, че Исус твърдеше, че е този, който говори на Моисей от храста; Той твърдеше, че е Бог на Израел.

От заключителните стихове на тази глава ни става ясно, че те наистина разбраха мисълта Му: "Тогава взеха камъни да хвърлят върху му." С убиване с камъни се е наказвало богохулството, а те съзнаваха, че Исус богохулства, защото казваше, че е Бог.

 

Истина или лъжа

 

Списъкът с твърденията на Христос, че е Бог може да бъде продължен, но горепосочените стихове трябва да са достатъчни, за да докажат, че всъщност Исус наистина твърдеше, че е равен на Бог. Да размислим върху думите Му. Ясно е, че има само две възможности. Това, което твърдеше, да е или вярно, или грешно. Трета алтернатива няма.

Господ, лъжец или луд...
е ИСУС?

Ако твърдението не е вярно, то са възможни две алтернативи. Първо, твърдението не е вярно и Исус е знаел, че не е. Ако Той е знаел, че то не отговаря на истината, какъв извод можем да си направим за Него? Разбира се, че лъже.

И все пак е невероятно, че където и да отиде посланието за Исус Христос, животът на много хора и дори на цели нации се променя към по-добро. Ако това твърдение бе умишлена лъжа, тогава трябва да признаем, че лъжата е направила повече добро на света, отколкото истината.

Другата възможност е Той наистина да е вярвал, че това е истина, въпреки че не е. Исус казваше: "Аз съм Бог". Той го е вярвал, но всъщност е грешал. Ако някой настоява, че е Наполеон, той рискува да го затворят, за да не нарани себе си или друг човек. Тогава какво да си мислим за човек, който наистина вярва, че е Бог? Не бихте ли си казали, че е луд, ако твърденията му не са верни?

Интересното тук е, че от устата на един човек до такава степен обезумял, та да вярва, че е Бог, излязоха едни от най-красивите, дълбоки, вълнуващи и променящи живота думи, които някой някога е изричал. Как си обяснявате това? Какво обяснение може да се даде на факта, че през целия Си живот Той бе напълно уравновесена личност. Когато човек е психично болен и вярва, че е някой друг, който всъщност не е, той показва и други странности и елементи на отклонение в мисловните си процеси. При Исус нямаше такива неща. През цялото време, дори в моменти на голямо напрежение и страдание, Той упражняваше пълен контрол над Себе Си.

Неговият живот, учение и влияние не ни позволяват да заключим, че Исус бе преднамерен лъжец или заблуден луд. Единственото логично нещо, което ни остава, е, че ТОЙ е Господ, така, както Той самият твърдеше.

 

Уникален характер

 

Можем да разберем правилно личността на Исус от Назарет само ако признаем истинността на твърденията Му. Техният егоцентричен характер е абсолютно необясним, ако не се вземе предвид божествеността Му. Всички други велики религиозни учители посочват някъде далече от себе си и казват: "Ето я истината такава, каквато аз я разбирам." Но, сега обърнете внимание на това, което каза Исус: "Аз съм истината: мене следвайте."

Една от чертите на истинските велики духовни водачи е готовността им да признаят собствените си морални грешки. Тук Исус отново е уникален. Той никога не съгреши, никога не Му се наложи да се извини на човек или на Бог. Той застана пред една враждебно настроена тълпа и ги предизвика да Му покажат недостатък или грешка в дейността или характера Му. Пилат, който го осъди, не намери никаква вина в Него. Както римският стотник, така и крадецът до Него признаха моралното Му превъзходство. Човекът, който Го предаде, призна, че е предал невинна кръв. Апостол Павел каза, че Той грях не е сторил. Според мнението и на приятелите, и на враговете Му, както и според Него Самия, Исус бе с неопетнена съвест. Това не би ни изненадало, ако приемем, че човекът е Бог, но е трудно да си го обясним, ако изхождаме от друго предположение.

Как иначе бихме си обяснили величието на Христовото учение, освен с това, че думите Му предават Божието откровение относно природата, човешките проблеми и пътя за тяхното решаване? Във всеки един момент от живота на Исус ние се сблъскваме със свръхестественото: свръхестествено раждане, свръхестествена защита от страна на ангели, свръхестествена сила. Всичко това придобива смисъл тогава, когато признаем, че е истина твърдението на Христос, че е Бог.

Чудно е как интелигентни хора често признават, че Исус е най-великият човек, който някога е живял, най-великият религиозен водач, най-великият пророк, оказал най-голямо положително влияние и че като човек Той превъзхожда по всичко останалите хора. Въпреки това те отказват да приемат твърдението, което Исус така често повтаряше, че е Бог. Нелогично е на Исус да се отрежда подобна бледа слава и това ясно проличава от един прост въпрос, отправен към скептиците: "Не основавате ли изводите си относно личността на Исус на собствените си предубеждения, вместо на свидетелствата, оставени от Него?"

К.С. Луис, бивш професор по английска литература в Оксфордския университет, скептик и невярващ в продължение на около 40 години, бива провокиран да изследва доказателствата, на които се базира христянството. В резултат на това изследване той става убеден вярващ. От този момент нататък започва да пише едни от най-силните книги в защита на посланието на Христос. В една от тях той казва следното относно твърденията на Христос:

Кой е Исус според вас - Господ, лъжец или луд?"

  

1. Йоан 1:1-3

2. Колосяни 1:15

3. Марка 1:1-11

 

4. Йоан 6:29; 5.Марка 12:33; 6. Лука 14:26; 7. Йоан 6:35; 8. Йоан 8:12; 9. Марка 2:17; 10. Матея 11:28; 11. Йоан 10:11; 12. Лука 4;8; 13. Йоан 20:24-29; 14. Луис, К.С. "Обикновено Христянство", MacMillian Co., 1960, стр. 55,56.

http://greatcom.org/bulgarian/IAM.htm


 



Тагове:   Бог,   чудеса,   христос,   словото,   аз съм,


Гласувай:
2



1. zabylgarite - Божият Син
07.09.2012 18:38
Има всяка власт на небето и земята. Ще дойде скоро и ще го види всяко око, и тия които го прободоха. Ще отплати на всекиго според каквито са делата му.

Затова дойде Той - да съсипе делата на дявола!!!!

Амин!!!
цитирай
2. casadi - Хубав коментар!
07.09.2012 21:33
Благодаря!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: casadi
Категория: Други
Прочетен: 76364
Постинги: 29
Коментари: 75
Гласове: 116
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031