Продължение на историята


Свръхестественото става наше ежедневие   Вече цялото семейство си говорехме с “извънземното”, то общуваше с всички ни. Тогава започнахме да оценяваме новата възможност и почти не пропускахме вечер, през която да се съберем около масата и да започнем семейно общуване с Елмие, която ни разказваше за множество слънчеви системи и планети, за каквито не бяхме чували. Еми се рисуваше с три очи (третото беше над другите две) и беше безполово същество, макар че имаше женско име и в нашето съзнание беше възприемано повече като момиче. Животът на тяхната планета, обаче, не се появявал чрез възпроизвеждане (раждане), а е бил свързан с нашия живот. Според разказаното, когато на Земята човек умре, той се преражда на тяхната планета в полтъргайст, но това не се случва с всички хора, а само с притежаващите по-особени таланти. Останалите хора се прераждали в други хора след смъртта си. От своя страна, когато полтъргайстите умирали, те пък се прераждали в хора, които ставали по-способни. След време научихме от Елмие, че такива са били сестра ми и майка ми. Особеното при майка ми беше, че както сестра ми, и тя започна да се свързва чрез писане с Еми (макар с по-бавно писане и малко по-нечетливо), също така и впоследствие за нея беше казано от “извънземния ни приятел”, че ще стане екстрасенс с енергия, доста по-различна от стандартните биотокове и много по-силна. Еми предсказваше и някои маловажни неща и говореше чрез мисли на сестра ми, като я подтикваше към занимания. Скоро цялото семейство възприе гостенчето като нещо естествено и започна да се съобразява с присъствието му. Беше ни безкрайно интересно и любопитно как ще се развият нещата за напред.  Един ден Еми ни съобщи, че от нейната планета ще дойде у нас друг представител – повече от двестагодишния Ливик (накратко Вики). Така много семейства само чуваха случки за един или максимум за втори полтъргайст, а в нашия дом вече имаше  двама. После броят им се увеличи. Започнаха да идват и извънземни от други планети, които се свързваха с нас по същия начин – чрез ръката на сестра ми. Разбрахме, че Еми си има братче - Мики, което беше на моята възраст и си “говорих” с него от време на време. Много по-късно ни се представи и майка им – Еви. Мики и Еви се определяха като братче и майка на Еми, но не по начина, по който са роднинските връзки при хората. Какво беше точното обяснение, тогава не се вълнувах. Някои от извънземните дори казваха, че са материални, но не желаеха да ни се явяват видимо. Всички те, когато се представяха, изписваха различни, неразбираеми за нас знаци, преди да преминат към текста на български. После, по наше желание, те се обрисуваха с химикала на сестра ми. През погледите ни минаха няколкостотин рисунки на извънземни. Имаше такива, които бяха по-малки от милиметър, други – еднокраки, многокраки, и какви ли не още. Най-често говорехме с Еми, но можехме да избираме с кого да разговаряме. Понякога те се ,,превключваха” от едно на друго и сами, но понеже всички пишеха с много различен почерк, можехме да ги разпознаваме дори преди да ни се представят. Имаше и доста особени – едно, например, пишеше винаги в стихотворна форма – с куплети, рими и благозвучие, при това със скоростта на обикновено писане на текст (което сестра ми никога не е можела да постига). Друго пък така изрисуваше всяка една буква, че тя изглеждаше като направена от многоъгълни кристалчета и целият текст изглеждаше доста  красиво, но се изписваше бавно. Последното заяви, че е от така наречената „Диамантена планета”, която била най-развитата. Скоро след появата на втория полтъргайст, броят на извънземните, с които общувахме,  рязко се увеличи. Те ни наложиха една особена уговорка – никога и на никого да не споменаваме за тях, дори пред близки роднини или доверени приятели. В замяна те обещаха, че няма да разхвърлят нищо у дома ни, както се бе случило в къщата на момичето от Пловдив. Твърдяха, че причината за поразиите там била разгласяването пред медиите. Ние спазвахме уговорката си и действително нямаше разхвърляне на предмети или мебели около нас. Въпреки, че пазехме тази чудна тайна, имаше случаи, когато други хора ставаха съпричастни на явленията, които преживявахме, без да разбират причините. За сестра ми в този период беше лесно да закрепя предмети по себе си, без да ги държи естествена сила. Веднъж показваше пред наши роднини как може да закрепи химикал на дланта си, когато тя е отвесна, и с движения на другата ръка от разстояние да го накара да се движи. В друг случай можеше да сметнат, че е някакъв трик, но точно в този момент всички, които бяхме в стаята – около 10 човека, можехме същото и се позабавляваме известно време. Това обяснихме като екстрасенски способности на сестра ми (биотокове), които при подобна употреба могат да се предават и на останалите. Екстрасенсите в този момент бяха толкова много в България, че нещата бяха възприети от роднините ни като съвсем обичайни.

Следва...

едно невероятно преживяване...
става все по-интересно...

Така е. Нямаш представа какво следва нататък. Но разказа на момчето е дълъг (но изключително пучителен, а на моменти стряскащ) , ще го слагам на части, за да няма отегчение.
Поздрави и Бог с теб!