Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2012 22:18 - Обезводненото сърце
Автор: casadi Категория: Други   
Прочетен: 1213 Коментари: 2 Гласове:
4



image



   Физическата жажда я познавате много добре. Вашето тяло, според някои изчисления, се състои от 80 процента течност.  Ако оставим настрана мозъка, костите и някой и друг орган, ние всъщност сме ходещи водни балони. Което си е нормално. Ако не ми вярвате, спрете да пиете и гледайте какво става. Последователното мислене изчезва, кожата изстива и става лепкава, жизненоважни органи се сбръчкват. Очите ви се нуждаят от течност, за да сълзят. Устата ви иска влага, за да преглъща. Жлезите ви не могат да охлаждат тялото без помощта на потта. Клетките ви имат нужда от кръв да ги пренася. Ставите ви скрибуцат без ставна течност. С две думи, тялото ви иска вода по същия начин, както автомобилната гума иска въздух. За целта вашият Изобретател ви е оборудвал с индикатор, който показва кога нивото на флуидите е спаднало застрашително. Оставете течностите си да намалеят, и само гледайте как започват да светват предупредителни лампички. Устните се напукват. Езикът надебелява. Коленете се разтреперват. Главата ви заболява. Лишете тялото си от необходимите флуиди, и то своевременно ще започне да подава сигнали.

Лишете душата си от духовна вода, и тя също ще започне да подава оплаквания. Обезводнените сърца изпращат отчаяни сигнали. Озъбени настроения. Вълни от тревожност. Нарастващи мастодонти от вина или страх. Да не смятате, че Бог очаква да съжителствате с подобни неща? Безнадеждност. Безсъние. Самотност. Огорчение. Избухливост. Съмнения.
Всички тези неща са предупредителни лампички. Симптоми за обезводняване някъде дълбоко у вас. Може би досега не сте гледали на тях по подобен начин. Смятали сте, че подобно на уличните дупки и те са някаква там обичайна част от пътя ви. Тревожността, сте си мислели досега, е закодирана в гените ви като цвета на ириса. Някои хора се раждат с висок холестерин или с наследствена плешивост, или с болнави глезени. А вие явно сте родени с вродена заядливост. Или пък с унаследена меланхоличност. Всеки е вкусвал горчивото усещане на мрачните дни, на унилите съботи. Подобни емоции са си непредотвратими, нали? Абсолютно. Но неутолими, неугасими? В никакъв случай. Погледнете болките на сърцето си не като препятствия за преодоляване, а като сигнали за вътрешна жажда за задоволяване. Те са свидетелства, че нещо вътре в системата е започнало да скърца. Засищайте душата си така, както засищате жаждата си. Отпивайте дълбоки глътки. Попивайте необходимата влага.

Напоявайте сърцето си щедро и своевременно. Къде обаче се намира тази вода за душата? През един октомврийски ден, на едно столично празненство Исус дава отговор на този въпрос.

„През последния, най-важен ден на празника Исус се изправи и каза високо: „Който е жаден, нека дойде при мен и пие. Както казва Писанието, реки от жива вода ще бликнат от сърцето на този, който вярва в мен" (Йоан 7:37-38, СП). 

    Според текста той се е изправил между хората и е извикал на висок глас. Традиционната поза за преподаване у равините е била посредством седене и на тих глас. Но Исус се изправя и говори на висок тон. Слепият човек е надигал глас, молейки за зрение (Марк 10:46-47). Потъващият Петър е надигал глас, молейки за помощ (Матей 14:29-30). Обладаният от демони е надигал глас, молейки за милост (Марк 5:2-7). И сега същия гръцки глагол използва Йоан, за да онагледи интонацията на Исус. Това не е било някакво стеснително покашляне. Съдийското чукче на небесния Творец удря няколко пъти, извиквайки вниманието на всички присъстващи.

Христос вика, понеже разполага с малко време. Последните няколко секунди в неговия пясъчен часовник се процеждат през тясното устие. Само след шест месеца той вече ще мъкне тежък кръст по улиците на същия град. А хората? Хората умират от жажда. Те се нуждаят от вода, и то не само за гърлата си, но и за сърцата си. По тази причина Исус отправя своята покана: Сбръчкват ли се от безводие дълбините на вашето естество? Тогава пийте от мен. Както насища вашето тяло, Исус е способен да засища душата ви. Той ще я оросява. Ще я облива. Ще омекотява засъхналото и ще напоява закоравялото. Как? Подобно на водата Исус може да достигне кътчета, до които ние нямаме достъп. Хвърлете камък към стената, и той ще се удари в нея и ще падне долу. Лиснете кофа вода срещу стената, и тя ще се разплиска навсякъде по нея. Молекулярният й състав позволява на водата изключителна мобилност. Същата тази течност, която се спуска с грохот през Ниагарския водопад, приема напълно различен характер, когато нежно и грациозно се процежда през тясна пукнатина. Водата умее да достига кътчета, до които нямаме достъп.

Същото се отнася и за Христос. Той е дух и макар да има вечно тяло, той по никакъв начин не е ограничен от него. Всъщност в същия текст Йоан пояснява в скоби: „А когато каза „жива вода”, той говореше за Духа, който предстоеше да се даде на всекиго, повярвал в Него...” (Йоан 7:39). Духът на Исус се спуска по гърлото на вашата душа, отмивайки всички притеснения, отмахвайки всички съмнения. Той донася на душата ви същата онази свежест, която водата донася на тялото ви. А най-хубавото е, че дори не се налага да му даваме напътствия как точно да го стори.

На водата никой не й дава акъл, нали? Кога за последно ви се е случвало, преди да я погълнете, да я погледнете и да й дадете напътствия: „Десет капки да отидат към далака ми. Петдесет да се насочат към сърдечносъдовата ми система. Останалите от вас заминавате на север към мозъка ми. Днес нещо ме сърби под скалпа." Без да й се обяснява, водата някак си сама знае накъде точно да се насочи. Колко по-добра представа пък има вашият Създател! Вашите напътствия въобще не са му необходими. Но без вашето разрешение той не може да свърши нищо.

     Подобно на водата Исус няма да дойде у вас, ако не го преглътнете. Казано в прав текст, това означава да проявите готовност да се предадете на Неговото господство. Човек може да нагази до кръста в река Колорадо и все пак да си загине от жажда. Докато не се наведе да пие от нея, водата няма как да проникне в него. Докато не се поклони да отпие от Христос, резултатът също ще е никакъв. Кой няма нужда от вода? Кой не изпитва необходимост да се освободи от страховете, тревогите или гузността?

Обърнете внимание до каква аудитория е отправена поканата на Исус: Който и да е жаден, нека дойде при Мен и нека пие" . Вие влизате ли в тази категория? Тогава пристъпете към кладенеца. Водата е и за вас. Всички възрасти са поканени. И двата пола са добре дошли. Никоя раса не е аутсайдер. И работохолиците, и лентяите. И начетените, и невежите. Всеки е добре дошъл. За да пиеш, не се налага да носиш специални акредитации, спестени авоари или специфични доктрини. Просто идваш и следваш инструкциите от какво точно -или по-скоро, от кого точно - да отпиеш. От него.

За да може Исус да свърши същото, което водата върши за тялото ни, ние трябва да му позволим достъп до нашето сърце. Дълбок, съкровен, интимен достъп. Приемайте Христос. Попивайте Духа му. Предоставяйте му достъп до скришните кътчета на живота си. Позволявайте на Исус да се превърне в жива вода за душата ви. Как впрочем става това? За начало започнете да обръщате внимание на жаждата си. Не пренебрегвайте чувствата за самота. Ако действително обичате хората, които се нуждаят от любовта ви, тогава не пропускайте да напоявате душата си. И пийте качествена вода. Не са ви нужни съмнителни течности с мръсен вид, мътен вкус или гнусен мирис. Не ви трябват изкуствени оцветители или подправени овкусители. В никакъв случай! Когато тялото ни изпитва жажда, ние знаем към какво да посегнем. Тогава нека същото да правим и за сърцето си. Не всяко нещо, което допирате до устните си, ще утолява жаждата ви. Обятията на забранената любов може да заситят за кратко, но само толкова.

Религията би могла да умиротвори душата, но никога няма да я засити. Църковните дейности могат да прикрият жаждата, но единствено Христос е способен да я утоли. Затова пийте от него. И пийте редовно. В това изречение Исус прибягва към глагол, който намеква за повторяемо преглъщане. Буквално, той отправя покана към жадните „да идват при него, да отпиват и да продължат да пият". Една бутилка няма да насити жаждата ви. Съхнещите гърла се нуждаят от всекидневно отиване. Жадните души се напояват само с непрекъснато общение.

Елате да отпием заедно от бездънния извор. Няма нужда повече да живеете с това обезводнено сърце. Приемете делото на Христовото разпятие. Вкусете от енергията на Неговия Дух. Връчете му кормилото на своя живот. Пийте от Неговата агапе любов. Отпивайте редовно и дълбоко. И ще видите как от самите вас ще започнат да бликат реки с жива вода.

Макс Лукадо



Тагове:   вода,   сърце,   дух,   жажда,   исус,


Гласувай:
4



1. zaw12929 - Мълчанието е злато!!!!!!!)))))))))))))))))))))))))))))
05.10.2012 17:55
Прочетох с възмущение коментара ви при захариада . По добре да се замълчи, отколкото да се греши.
Ако до сега не си го разбрал и автора и живота- не е късно- но бъди уважителен!
цитирай
2. casadi - Приятелю, zaw, честна дума не ра...
05.10.2012 23:27
Приятелю, zaw, честна дума не разбирам причините за вашето възмущение :))

Ето го моят коментар:
"Окъде го преписа това и вярваш ли в него ти самия? Посочи си източника. "

Това са резонни въпроси, защото уважаемият Захариада не си е направил труда да посочи източника на своята статия. Защо? Когато чета нещо бих искала да знам от къде е и дали самият блогър споделя онова, което е публикувал? Нещо лошо в това?
Да, и особено ме интересува дали самият Захариада вярва в написаното, но като гледам, той хич не си е дал зор да ми отговаря.
А иначе съм уважителна към всички. Въпросите ми не са израз на неуважение!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: casadi
Категория: Други
Прочетен: 76356
Постинги: 29
Коментари: 75
Гласове: 116
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031